Да се върнем към основите на родителството
В домовете ни безшумно и добродушно се настанява една заплаха, която визира тези, които ценим най-вече - личните ни деца. През годините на работа като терапевт аз станах очевидец по какъв начин тя се разпростира тъкмо пред очите ми и заема 
нечувани размери. Нашите деца се намират в извънредно прочувствено положение. Поговорете за това с учители и експерти, които работят с деца през последните 15 години. Ще чуете същите опасения, които считам да ви споделя. През тези 15 години статистиката сочи, че доста се е нараснал броя на деца с умствени отклонения. Дори можем да приказваме за зараза.
Едно от всеки пет деца има ментални проблеми.
С 43% се е нараснал броя на деца със синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност.
С 37% е повишена депресията в тийнейджърска възраст.
200% по-висок е броя на самоубийствата при деца сред 10 и 14 годишна възраст.
От какъв брой още обстоятелства имаме потребност, с цел да си отворим очите за истината?
Не е правилно, че всички деца се раждат такива. Не е правилно, че виновността е в учебната система. Не е правилно, че статистиката преглежда едностранно казуса. Но сигурно е правилно, че точно родителите са отговорът на въпроса за какво децата са напрегнати.
Научно потвърдено е, че мозъкът се пренастройва според от средата, в която живее личността. Но със актуалните способи на образование и в средата, в която отглеждаме децата си, ние настройваме техните мозъци на неправилна периодичност и способстваме за компликациите в всекидневието им. Вярно е, че има деца, които се раждат с увреждания и макар всички старания на родителите да им обезпечат подобаваща среда и да поставят изключителни грижи, тези деца не престават да се изтезават. Не за тези деца приказвам обаче. Става дума за тези, чиито ежедневни компликации са “подсигурени ” от “добрите ” планове на родителите им. Доколкото съм видяла в практиката си, сега, в който родителите трансформират възгледите си за 
oтглеждането и възпитанието, децата им се трансформират.
Къде бъркаме?
Днешните деца са лишени от едно обикновено детство, което би трябвало да протече със следните фактори:
- прочувствено откликващи родители;
- ясно избрани граници;
- отговорности;
- уравновесено хранене и задоволително сън;
- придвижване и превозване на време навън;
- изобретателни занимания, обществени взаимоотношения, благоприятни условия за пълноценно потребление на свободното време.
Вместо това на децата им се дава следното:
- непрекъснато разсеяни от технологиите родители;
- отстъпчиви родители, които оставят децата им да дефинират правилата;
- повече права, в сравнение с задължения;
- незадоволително сън и нездравословно хранене;
- установен метод на живот сред четири стени;
- безкрайни тласъци, софтуерни детегледачи, неотложно задоволство и липса на време, в което да не са заети с нищо, с цел да се развива въображението им.
Някой може ли да си показа, че в тази нездравословна среда може да израсне едно крепко и устойчиво потомство? Разбира се, че не е допустимо. Няма лесни пътища за родителството и не можем да надхитрим човешката природа. Нашите деца заплащат за загубата на едно добре уравновесено детство с прочувствената си непоклатимост.
Как да изправим това?
Ако желаеме децата ни да пораснат здрави и щастливи възрастни, би трябвало да се вземем в ръце и да се завърнем към основите на родителството. Напълно е допустимо смяната да се случи - виждала съм позитивната смяна в стотици 
мои клиенти и в прочувственото положение на техните деца единствено няколко седмици, откакто стартират да съблюдават тези рекомендации:
Поставете граници и запомнете, че вие сте родител на вашето дете, а не негов другар.
Предоставете на децата си уравновесена среда за живот въз основата на това, от което се нуждаят, а не това, което желаят. Не се опасявайте да казвате “НЕ ” на децата си, в случай че това, което желаят, не е това, от което се нуждаят.
Осигурете им питателна храна и ограничете снаксовете. Прекарвайте най-малко един час дневно измежду природата като да вземем за пример карате колело, вършиме походи, ходите на лов на риба, наблюдавате птици или инсекти. Организирайте си вечеря без джаджи (телефони, таблети, телевизия за фон). Играйте по една настолна игра дневно.
Включвайте детето си в домакинските отговорности - прегъване на пране, прибиране на играчки, простиране на облекла, нареждане на покупките, сервиране на масата. Изградете привички за заспиване на децата, като ги слагате да си лягат без мобилни устройства.
Възлагайте им отговорности и ги учете на автономия. Не ги предпазвайте от дребните провали. Това може единствено да им е от изгода, когато се срещнат с компликациите по-нататък в живота си като зрели хора. Не приготвяйте чантата им за учебно заведение, нито я носете, когато ги прибирате. Не им носете в учебно заведение забравената кутия с обяд, нито белете банана на петгодишното си дете. Учете ги по какъв начин да правят нещата сами, а не ги вършете вместо тях. Обяснете им за отсроченото наслаждение и им осигурете време, в което да им е скучно, тъй като тъкмо скуката поражда творчеството.
Не се чувствайте длъжни непрекъснато да ги забавлявате.
Не използвайте технологиите, с цел да запълните времето им, нито по време на хранене, в колата, в заведения за хранене и молове. Използвайте тези моменти, с цел да ги подтикнете да мислят по какъв начин да се оправят със скуката. Общувайте с децата си, когато имат потребност от вас и ги учете на обществени умения:
Изключвайте телефона си, когато ги приспивате, с цел да не се разсейвате. Научете децата си да се оправят с объркването и гнева. Учете ги да поздравяват, да споделят, да отстъпват. Обяснете им какво е емпатията. Научете ги да се държат възпитано по време на хранене. Упражнявайте информационните им умения. Усмихвайте се, прегръщайте, целувайте, гъделичкайте децата си. Четете им, танцувайте дружно, скачайте или пълзете с тях.
Трябва да създадем тези промени в живота на децата ни, с цел да не провалим цяло едно потомство. Все още не е прекомерно късно, само че е допустимо скоро да стане...
Автор: Виктория Прудей
Инфо: www.webstage.bg
